Често когато стане дума за Априлското въстание, в съзнанието ни изниква образът на черешовото топче. Това оръдие, съдържащо в себе си толкова символика, е било натоварено с тежката задача да представлява българската артилерия. Макар и значително по-слабо от модерните османски оръдия и рядко ефективно, черешовото топче се превръща в символ на порива на българите към свобода и именно затова решихме да разгледаме детайлно участието му в Априлското въстание, както и чисто техническите му характеристики.
Идеята за изработване на българска артилерия, която да бъде използвана в Априлското въстание, се приписва на Иван Кишелски. Благодарение на това, че е бил полковник в руската армия, той получил възможността от близо да се запознае с устройството на сухоземните войскови части. В написаното от него „Ръководство за успешен бой с турците“, издадено през 1876 година, с помощта на революционната емиграция той изложил тезата, че въстаналите българи трябва да създадат и трите вида сухоземна войска- пехота, кавалерия и артилерия. Идеята за българска артилерия била реализирана в два от революционните окръзи – IV-ти и I-ви . В IV-ти тя придобила голям мащаб, докато в I-ви била реализирана само на едно място.
Поради невъзможността да се закупят и внесат оръдия, трябвало да бъде търсен начин за изработването им вътре в страната. Това наложило изработването на дървените топове. Дървените оръдия копирали истинските такива, но технологията за изработването им била значително по-проста. Дървен труп с дължина 2-2,5 метра се пробивал чрез изгаряне на дървото отвътре с нагорещено желязо. Оръдията били изработвани най-често от черешово дърво понеже то било смятано за най-твърдо. Имало е също така и топчета, изработени от бук, орех, бряст, круша, черница. На три-четири места топът бил стегнат със здрави железни обръчи. За да не се запали дървото от барута, на места топовете били обковани отвътре с ламарина. Калибърът на топчетата е бил колкото на планинските оръдия. Отворите на черешовите топчета били 8-10 сантиметрови. Според някои сведения далекобойността на топчетата била 400-500 метра. През 1876 година, научавайки за подготовката на въстанието, турското правителство забранило в България да се внася олово. Поради това за снаряди най-често били използвани тежестите от кантарите, които служели за мярка на премереното тегло. Също така били използвани пирони, железни отломъци или обикновени обли камъни, поставени в кутии.
Според Захари Стоянов първият изстрел с черешово топче бил направен в село Петрич. На 24 април топът бил поставен на една рътлина и насочен към Златишкото поле, където се била установила турска войска. Изстрелът бил сполучлив. Турската част се разпръснала. Трябва да се отбележи обаче, че Захари Стоянов не е присъствал на тези събития, което прави неговите сведения ненадеждни. Георги Тахов разказва за събитията по различен начин. Според него на 24 април бил даден първият изстрел, след който топчето се пръснало.
Черешовите топчета в Панагюрище се отличили в боевете на 30 април 1876 година. Според някои били изготвени 6 големи и 5 малки оръдия, според други броят на участващите в боя оръдия бил 5. Те били изработени от черешови, букови и орехови дървета. Някои били обковани отвътре с ламарина. Въстаниците заели три позиции, където били изкопани окопи за стрелба от колене. Топовете били разположени пред и зад втората позиция- височините Медет, Св. Илия, Каменица и Висок. Поради дъжда на 29 април топовете не могли да се използват, тъй като влажността направила пушките неизползваеми, поради което на 30-ти въстаниците се оттеглили на Кукла и Висок. Там, освен барут и куршуми, им били доставени и два топа. С тях се стреляло и, според разказите на някои, били убити десетина турци. Срещу въстаниците турците използвали своята модерна артилерия, съставена от оръдия „Круп“. Оръдията „Круп“ имали далекобойност 5 километра. С тяхна помощ те успели да отблъснат въстаниците от Висок. Скоро била превзета и Кукла. Българите се оттеглили на бърдото на Спасовден, където също имало 2 топа, с които се стреляло. Те били под началството на Никола Динчов Геров. Въпреки отчаяната съпротива, панагюрци били принудени да напуснат и последната си отбранителна линия.
Различен поглед над участието на топовете в сраженията дава Иван Соколов. В своите спомени той посочва, че на 30-ти април бил изкаран един черешов топ. Оръдието обаче не могло да гръмне, а само се задимило и се пръснало на парчета. На негово място било докаран ново, обвито здраво с метални обръчи. То успяло да изгърми, но предизвикало повече смях отколкото реални поражения на противника. Повечето от топчиите са загинали по време на боевете или в затворите след това и не са успели да разкажат своите спомени от случилото се. Не са били и много свидетелите на действието на топовете, за да може да се даде еднозначна оценка на тяхното действие в боевете при Панагюрище.
В Батак имали 2 черешови топчета. Едното от тях се пукнало още при пробната стрелба. На 30-ти април второто топче загърмяло. Първоначално изстрелите му стъписали врага, но впоследствие турците разбрали, че снарядите са безвредни и могат да причинят вреда само при пряко попадение.
В Брацигово на 25 април се решило да бъдат изработени 12 топове. На 27-ми април на гробищата били тествани 3 малки и 1 голям топ. Гърмежът бил силен, а изстрелът – сполучлив. На 30-ти април топовете били използвани в боя. Три малки топа били разположени по върховете над Кошарището срещу Чайнакчийво. Гюлето, изстреляно от първият топ, ударило право в неприятелската позиция и я разпръснало. Топовете успели да изгърмят всеки повече от 1 път, като един от тях даже се пръснал от многото изстрели.Наложило се позицията да бъде изоставена и въстаниците да се върнат към Брацигово, понеже то било обкръжено от башибозуци. В битката за Брацигово в действие влезли и топовете от гробищата. А. Мишев описва ситуацията по следния начин: „Топовете ечаха и задаваха страх на турците. Топовете ни помогнаха най-много да задържат башибозуците на по-далечно разстояние“.
След идването на редовната турска войска въстаниците били принудени да се предадат. Според професор Йоно Митев топовете, използвани в Брацигово, били 6, изработени от орехови и брястови дървета. Отбранителните линии при Брацигово били най-добре изградените от всички въстанически центрове през 1876 година.
В Клисура също били използвани черешови топове. На 26-ти април започнала решителната битка в местността Зли дол. Няколкостотин български въстаници се сражавали със своите собственоръчно изработени черешови топчета и стреляли по османците с остарелите си пушки, докато срещу тях връхлитали добре екипирани и въоръжени турци. Българите били разбити. В този ден Клисура дава над 400 жертви – въстаници, жени, старци и невръстни деца, а наред с това са опожарени над 800 къщи.
В I-ви революционен окръг единствено новоселските съзаклятници се снабдили с черешови топчета. На 2-ри срещу 3-ти май топовете били изнесени на височината при Зла река. Двата топа били носени на ръце, защото не били привързани към каруци. На 4-ти май се задали гъстите колони на башибозуците. Топовете изгърмели, като единият се пукнал. След превземането на позицията топовете били пренесени през реката, но поради повреди останали безучастни в останалите боеве. Въпреки това те предизвикали силно впечатление у турците.
Има сведения и за използването на черешово топче при боевете на връх Еледжик, но те са несигурни. В Белово бил изработен топ, който така и не бил използван. В Долни Кремен имали 2 топчета, които също така и не влезли в употреба. Турците пленяват над 10 дървени топа. Някои от тях били откарани в Одрин и Цариград. По-късно един от черешовия топове бил закаран като трофей в двореца Топкапъ в Истанбул, където се намира и до сега. Друг запазил се черешов топ бил изложен в София най-напред в сградата на Народната библиотека, а после оттам бил пренесен в бившия етнографски музей. Изгорял по време на бомбардировките в 1944 година.
Българската дървена артилерия имала предимно морален ефект. Дори с малкото си изстрели тя вдъхвала кураж и самочувствие на въстаниците. В началото турците се плашели от гърма на топовете, но след това се разбрало, че гюлетата нараняват само при директно попадение. Въпреки всичко, благодарение на наивната вяра на българите в черешовия топ, той се превърнал в символ на Априлското въстание.
Тази сутрин по телевизията видях предаване за един производител на една билка в Копривщица, чийто бизнес се развива успешно,човекът печели добре и той "влиза под кожата" на местната управа , като им предлага да финансира изработката на едно черешово топче! Проектът е успешен, човекът разказа, че 2 години са му отишли за намирането на подходящ черешов труп с дъпжина 4 метра , допълнително - разходи и главоболия за 2 подходящи орехови / ако си спомням правилно/ колела , топчето - и д о момента се намира на градския площад - и с него се гърми по празниците , той даже предложи на журналистката - " ... тук - докато във фабриката организират еди какво си - ние с Вас - ще идем да гръмнем с топчето!!!" Което - и се случи ! Аз пък - /като бивш редник от Артилерията, уволнен още преди Революцията /- си зададох въпроса - " С какво са стреляли тия люде , и
ОтговорИзтриваненай-важното - това оръдие имало ли е затвор , какво
е било устройството му?"Разрових се в мрежата - и открих сума ти неподозирани факти - за ролята на тежестите от магазинските кантари, как са стреляли и с пирони , как не един от тях се е пръсвал при стрелба - и се запитах - " Защо нито един Даскал по История , нито едно Лейтенатче или Капитанче от БНА - не са ни " сервирали" подобни факти , така че да ни запалят по темата , така че да ги запомним още тогава , а трябва да ги научавам и да ги асимилирам днес , когато вече съм прехвърлил 50 - те и ако не беше това предаване , никога нямаше да науча ??? СРАМ за образователната система !!!